Започнах Hoodwinked с идеята, че ще позяпам 5 минути, за да видя за какво става въпрос, и след това ще лягам да спя.
В крайна сметка го изгледах веднъж,
после ОЩЕ веднъж,
после ОЩЕ веднъж прегледах няколко сцени, в които се бях влюбил
...и така си легнах в 5 и 30 сутринта.
Историята
Hoodwinked се води пародия на приказката за Червената Шапчица. Превръща приказката в детективска история, в която всеки от героите (вълкът, бабата, дърварят и Red) имат своя версия за случилото се. Макар че в началото ченгетата искат да ги арестуват по бързата процедура, се намесва жабок - детектив, който иска да разбере истината. А истината не е такава, каквато изглежда на пръв поглед... тя е скрита под повърхността и е много по-страшна. Ето трейлър:
Всичко казано дотук е вярно, но описанието ми ще ви излъже така, както трейлърът излъга мен (този трейлър не успя да ме убеди да гледам филма през 2005-та, когато му беше времето).
Както вече споменах, Hoodwinked надмина най-смелите ми очаквания. Не би било честно да окачествя филма като пародия. Hoodwinked НЕ се крепи на пародийни препратки. Историята му може да съществува сама по себе си. Авторите просто правят това, което Пратчет прави с жанра фентъзи - слагат по-сложни, зрели проблеми от съвременността в приказния свят.
А има и по-ясен начин да го кажа.
HOODWINKED ИМА ДУША.
Той не е правен по поръчка. Правен е с любов, и авторите му имат какво да кажат. Всеки герой има нещо, с което да ви се хареса. Влюбих се в Червената Шапчица още с първата й реплика (тя изглежда добра по характер, но има гласа и цинизма на 20 годишно момиче). Всъщност всеки герой може да ви стане любим, дори злодеят - психопат, чиято самоличност се разкрива след средата на филма.
Ето една кратка сцена, която показва защо обичам Red - вижте я, заслужава си:
Това за мен е учебник как се пише сценарий. Нито секунда в този филм не разтяга локуми, не ви губи времето - всичко е концентриран fun. Едновременно с това историята не ви претоварва със събития... Почти всички останали анимации, които съм гледал, ми изглеждат тлъсти, мазни, раздути от излишен боклук, в сравнение с остротата и изчистеността на Hoodwinked. Сякаш сценаристите във всяка една сцена казват "десет", стрелят, и взимат десетката. Дори за повечето безсмислени и случайни на пръв поглед случки впоследствие се оказва, че си имат верига от причини.
Анимация
Hoodwinked e независим проект, правен от ентусиасти с изключително малко пари. Аниматорите му са взимали 500 долара на месец и техният малък екип е работил 3 години. Като резултат, Hoodwinked е изключително постен откъм визия. Филмът не е грозен, просто не е зрелищен. От компютърно анимираните филми съм свикнал да очаквам съвършенство, симулация на дрехи, коса, кожа и всякакви материали... а hoodwinked е ниско детайлен, анимацията е пестелива и скована (за високите стандарти, очаквани от кино анимация).
Макар че всичко в Hoodwinked е семпло, визията и режисурата са доста добри. Анимацията успява да покаже съвсем точно идеите, динамиката на екшън сцените и емоцията във веселите, драматичните и тъжни моменти. Накратко всяко едно нещо, което анимацията трябва да изрази, тя го изразява.
Обикновеният зрител не би забелязал разликата, но ценителят би изпитвал болка през почти всеки кадър от филма... ако не беше историята. С радост бих гледал Hoodwinked десетки пъти... Докато ефектно анимираните, но кухи консуматорски боклуци (няма да споменавам имена, но това определение покрива много от анимациите през последните години) не бих искал гледам втори път.
Музика
Eдва след края на филма си дадох сметка, че в него имаше няколко песни. Те толкова естествено присъстваха, че дори не го бях отчел като факт... А имам фобия от песничките в анимационните филми - най-вече заради изцепките на Дисни в това отношение. Но тук останах смаян - от музиката, от гласовете на актьорите.
Отново е спазена мярка - песните не са по-дълги от минута, дори са съкращавани наполовина (барабар с прилежащата към тях анимация), за да се вместят в това време. А това е жалко, защото освен емоционални и радващи слуха, те разказват и части от историята. Например в песничката на Red тя прави доставка до един таралеж и едни птичета - които са (поне за мен) важни статисти и се появяват по-нататък, но вие няма да сглобите малката им история, защото сцената липсва.
При все това този ход е по-скоро правилен и разбирам защо е взето такова решение. По-долу слагам едно клипче със сцени и песни, орязани от самия филм. Препоръчвам да го видите СЛЕД като гледате филма. От него ще разберете до каква степен Hoodwinked е бил безкомпромисно орязван от ненужен баласт: SPOILER
Благодаря
Този филм ме накара да се смея и да плача. Страхотен е. Той е много повече от детективска история. В него има и някаква универсалност. Ще ви допадне, независимо дали харесвате криминале, трилър, екшън, драма, побъркващо смешна комедия или сте петгодишно дете, защото всичко това е балансирано перфектно в историята - всеки получава смайващо вкусна хапка от своето, без да пречи на останалите. Има герои за всички - кофеиновата катерица и пеещият козел не ме впечатлиха, но пък правят страшно силно впечатление на децата и на обичащите комедия възрастни. Драмата и тъжните моменти пък ме докоснаха много силно, а който няма сетива за тях, може да ги пропусне. Впрочем шеги има и за такива като мен - примерно шегите по адрес на полицейщината.
И така, страшно балансиран филм. Hoodwinked е от тези полирани истории, които носят удоволствие с това как са изпипани... И ги гледаш пак и пак просто защото те кефят с всяка своя секунда. (Аз не съм единственият, който е бил изкушен и се е поддал на импулса да гледа филма повторно.) Hoodwinked направи света по-ярък и за няколко дни престанах да тъпча душата си с боклуци и си припомних какво наистина има значение.
Monday, May 12, 2008
Анимация: Hoodwinked (2005)
Monday, April 28, 2008
Knytt Stories
Имало едно време една машина, която убивала цветовете и красотата на природата. Гората изсъхвала и се превръщала в черна пепел. Но това не е приказка, а реалност за малките същества, наречени Кnytt. Домът им постепенно посивява, смълчава се и умира… а те дори не го знаят.
Героинята
на Knytt Stories постоянно ми напомняше за блогърката Lyd. Точно така щеше да изглежда тя, ако беше пъргава хуманоидна мишка и герой в компютърна игра. (Knytt са хуманоидни, но опашчиците и движенията им ги карат да приличат на гризачи.) Не знам защо асоциацията с Lyd е толкова силна. Дали заради излъчването, или заради това, че за разлика от всички останали героинята не стои сляпа и безучастна, а иска да помогне. Ето защо не запомних името, дадено й от автора на играта – за мен това беше Lyd и точка по въпроса.
Та, Lyd получава писмо от своя приятелка от съседната гора (вече унищожена). Писмото предупреждава, че кръгът скоро ще се стесни около тях. Lyd трябва да намери машината и да я спре.
Умения
Lyd започва играта без никакви умения, може само да ходи. После се научава да тича, да скача от стена на стена, да се катери, припкайки като гризач, по отвесни повърхности, намира симпатично чадърче, с което пада бавно, или се носи по вятъра и т.н.
Сдобива се и с ново зрение, с което вижда неосезаеми неща като духчета, скрити проходи и нематериални пътеки. С друго сетиво може да почувства кое същество е дружелюбно и кое й мисли злото. Най-готиното й умение е да остави фалшив образ на самата себе си, който да заблуждава враговете й, докато тя самата тича наоколо невидима.
След като намерите някое Умение, то ви помага да стигнете до непристъпни в началото на играта места. Хубаво е да запомните препятствията, които не сте могли да преминете и да се връщате при тях. Но невинаги е задължително да намерите някое умение – например бодливецът в Заснежената Земя може да бъде преминат и без да сте взели умението да правите холограми (фалшиви образи).
Кnytt
След като минах Кnytt Stories, започнах да играя на Knytt (първата игра от поредицата за тези същества).
Геройчето в Кnytt e едно сладко хлапенце с миша опашка, което видяхме като неигрови персонаж в Within a Deep Forest (друга игра на Nifflas). В WАDF можете да видите как то се измъква от къщи, а в Кnytt ще научите какво се случва с него след това. Накратко, то се загубва, при това на непозната планета, защото е отвлечено от летяща чиния, която катастрофира там… Трябва да намерите 12 части, разпиляни из цялата планета, с които да възстановите чинията и да се върнете у дома.
Светът
И в двете игри попадате в един огромен, отворен и разчупен свят, в който никой не ви води за носа. Можете да ходите навсякъде, където поискате. Удоволствието в тази игра идва именно от изследването и разглеждането.
Светът е красив и симпатичен, без да е захаросан. Повечето същества са дружелюбно неутрални, макар че има и такива, които са опасни и враждебни. Вие не можете да убивате враговете си или да използвате каквото и да е насилие (характерна черта на игрите на Nifflas).
За разлика от Кnytt Stories, в Knytt имате всичките си умения от самото начало. Т.е. акцентът не е върху непристъпността или загадките, а върху свободата и алтернативните пътища. Наистина, можете да стигнете до едно и също място по поне два-три начина – в огрените от кристали пещери, скачайки по облаците в небето или минавайки през острови и скали, на които са се заселили странни същества.
Nifflas има богато вьображение и е създал в света на Knytt много разнообразни местности – планини, замък, вулкан, пустиня, подводна пещера, острови, море, облачна земя, блата, ледено царство, индустриални конструкции, шоколадени пещери, мрачно селище (с мъглива земя и черен пушек в мините под нея). Най-много ме впечатли едно черно-бяло царство на светлината и мрака, в което тъмни растения общуват помежду си с реещи се светлинки, носещи се над фосфоресциращата вода...
Knytt & Knytt Stories са безплатни и могат да бъдат свалени от сайта на Nifflas.
Статията е публикувана в сп. Computer, брой 5/2008
Thursday, March 27, 2008
GIFT
Често попадам на съкровища, които са скрити сред шума и светлините и е трудно да бъдат забелязани. Преследвам ги докрай, но нито една игра не е била толкова хлъзгава и недостъпна, колкото тази, за която ще ви разкажа днес.
GIFT има особена съдба. Издадена е само и единствено във Франция. Изиграх демото й по чиста случайност и вече знаех, че трябва на всяка цена да я имам. Това се оказа невъзможна задача. Нямаше легален начин, по който да мога да си я купя. Нямаше я по магазини и по сайтове. Открих я единствено на един търг в eBay – а тогава нямах и карта, с която да се разплащам.
По-интересното е, че нямаше и нелегален начин да се сдобия с GIFT. Потърсете така често срещаната думичка “GIFT” и ще бъдете заринати с купчини боклук. Ровете в тях с дни и единственото подобие на игра с такова име, което ще откриете, е едно японско бишоджо (нещо средно между порно игра и интерактивна любовна история).
Обявих по форуми награда от 300 лева за човека, който ми намери играта (по време, по което заплатата ми за един месец възлизаше на същата сума). Не помогна.
Минаха години. Наскоро по лични причини ми се наложи да отида в Хабаровск – град на границата между Русия и Китай. И там, докато търсех кукла на Чебурашка, намерих GIFT (макар и за PS2) в едно малко магазинче за игри. Погледнах играта и й казах: “Видя ли? Беше само въпрос на време”.
Първи стъпки
Историята на GIFT е малоумна и не заслужава преразказване. Накратко, поемате ролята на малко дяволче, което иска да освободи от плен (т.е. да докопа и да си присвои) чаровната принцеса Глобо. Принцесата прилича на една друга късо подстригана французойка, а аз имам слабост към такива, но брутално сексисткият завършек на играта проваля ефекта. Единственото подобие на история са пародийните препратки към други игри - много герои, чиято екипировка намирате из нивата (Индиана Джоунс, Лара Крофт, Rayman, дядо Мраз, Шерлок Холмс, Аш) са се опитали да "спасят" принцесата, но са се провалили в тази си задача.
Дали вие ще успеете?
Истински впечатляващото в GIFT е това колко изненадваща е тя. При това играта не ви изненадва с нещо външно, което ви се случва. Вместо това се учудвате на собствените си мисли и разкрития. Познати и скучни неща, с които отдавна сме свикнали, се превръщат в учудващи и интересни. Нивата целенасочено ви подвеждат за това за какво служи дадено същество или предмет, и вие трябва да мислите извън картината и да откриете друго негово приложение. От всички екшън-приключения, които съм изиграл, в това най-много пъти съм си казвал “Аха!”. Умът направо искри, усещането е невероятно.
Оригиналност
Светът на играта е наистина необичаен. GIFT се появява по време, в което динамичните светлини и сенки са технологично постижение. Постижение, което дизайнерите успяват да включат в самия геймплей.
Например има непобедими гадинки, които могат да живеят само на тъмно, и такива, които могат да живеят само на светло. Светлината и Мракът се превръщат от тривиални неща в нещо по-значимо от истинските предмети. (Не искам да преразказвам повече, за да не ви разваля изненадата. Ще кажа само, че това е едно от най-смайващите неща, които съм виждал през живота си. В Heart of Darkness също се бяха опитали да направят нещо подобно, но несполучливо).
И така, ето накратко някои от интересните неща в Gift:
- игри с предметите и влиянието им върху "живите" светлина и тъмнина
- смаляване на главния герой (отново чрез светлина)
- магии, свързани с елементите (огън и лед)
- игри с времето (замразяване на същества, врати...)
- игри с пространството и формата на нещата
- истинските ви врагове не могат да бъдат убити, но могат да бъдат разсеяни, измамени и прецакани по един куп забавни начини;
- враговете обаче също могат и да ви пречат, използвайки околната среда.
Дизайнът на нивата е великолепен, като играта е доста забавна и смешна на моменти. Но трябва да предупредя, че GIFT не е за всеки и не всеки може да я мине. Въпреки това си заслужава да докоснете дори парченце от нея! Ако не можете да отидете до Русия, си струва да изиграете поне демото й (не забравяйте да отметнете Properties -> Compatibility -> Win98 върху exe-то).
Статията е публикувана в списание Computer.
Sunday, January 13, 2008
Българската следа в BG&E
В началото и малко след средата на песента "Пропаганда" в Beyond Good and Evil се чува българска реч. Аз разпознавах нещо такова:
"Ние сме подчинени на ??? това е силата; не трябва да слушате толкова пропаганда... която приспива народа... която приспива народа..."
Първоначално си мислех, че ми се счува и че това не е български, защото всичко останало в песента се пее на измислен език. Любо предположи, че може би пък е запис от нашите митинги по време на зараждането на демокрацията.
Оказа се, че композиторът просто е имал приятелка - българка, на име Зоя. Щракнете тук, за да чуете как е била записана тази реплика.
Най-накрая успях да чуя и самия текст правилнo (оказа се, че няколко думи съм ги изтълкувал погрешно): "Ние сме подчинени на насилието на Section Alpha, Domz владее силата. Не трябва да слушате тяхната пропаганда, която приспива народа."
Целият soundtrack можете да изтеглите оттук. Препоръчвам
fierce fight.wma
и
fight part 1 slow.wma - това са мелодии от самия край и самото начало на играта, които, комбинирани с абсурдната ситуация, пред която е изправена Джейд, са ме накарали целия да настръхна и дори да пророня някоя и друга сълза.
А ако не знаете какво е Beyond Good and Evil, можете да прочетете статията ми ето тук.
