Showing posts with label искрено и лично. Show all posts
Showing posts with label искрено и лично. Show all posts

Monday 30 December 2013

Papo & Yo




Papo & Yo е изключително лична игра, която разказва за това как едно момче напразно се опитва да  промени тормозещия го родител. Подобно на Brothers, тя има неочакван и емоционално силен финал, вплетен в самия геймплей.



Действието се развива в сюрреалистично гето, в което тебеширените рисунки на децата притежават магическа сила. Въображаемото влияе на реалното. Целият свят се променя, къщичките в гетото оживяват, започват да летят и да пълзят, да се пренареждат. Играта предлага разчупени в пространството, интересни за изследване нива, скачане по платформи и загадки. Подобно на Brothers, в нея няма НИКАКВИ дребни врагове за избиване или други нелепи артефакти, които по традиция се очаква да присъстват в един action-adventure.



Голяма част от геймплея обаче е посветена на опитите ви да манипулирате вашия родител - Чудовището. Да го предпазите от слабостите му, да го накарате да ви обърне внимание, или дори да го хванете в капан, за да не пострадате от гнева му. Играта залага на метафори, за да предаде идеите си и го прави добре.



Papo & Yo е инди заглавие, която се опитва и почти успява да постигне качество, детайл и изпипаност, характерни за игрите, които са правени със стотици пъти повече пари. Макар да няма художествения размах на  Brothers, тя е много приятна за гледане и има уникален стил. Накратко, това е една от трите игри, които влизат в моя Top 3 за тази година (другите две са Tomb Raider и Brothers).

Friday 25 August 2006

"Ваканция"

Поради лични причини блогът няма да се осъвременява за известно време. Моля за извинение и се надявам, че пак ще се видим.
Има за какво да пиша, просто в момента не съм в състояние.

UPDATE 5.IX.2006
Преди няколко дни ме изписаха от болницата. Позакъсняла операция на апендисит.
Надявам се, че в тялото ми не са останали боклуци и че няма да се наложи да ми извадят червата, за да ги промиват. Трябва да внимавам какво ям, и как се движа. Кашляне, смях, ставане, навеждане, носене на предмети - прекаляването с тези неща може да ми докара херния в момента, предполагам.
Началният екран на нивото "The Hospital" от любимата ми игра Project Eden

От престоя в болницата ("Пирогов") съм с добри впечатления. Ако всичко завърши благополучно, ще съм доволен, че се е случило, защото ми даде възможност да си почина от офиса. Тези дни ще се опитам да систематизирам книгата си "Разтапяне", която от години съм изоставил. Не бих си простил, ако втори път ми се наложи да прескачам трапа, а не съм я завършил.

Monday 31 July 2006

Коментарите

Здравейте...

Пиша този блог, за да разкажа за игри, които те карат да мислиш и да чувстваш. Игри, които имат история, герои, или пък в тях има загадки и опасности... Игри, които в повечето случаи могат без колебание да бъдат наречени "изкуство".

Блогът е личен, и затова в него ще разказвам за онова, което аз лично най-много ценя. Но за да има този блог смисъл, някой трябва да го чете и да му се радва. Затова всеки ваш коментар е добре дошъл и ще ми покаже, че не се трудя напразно.

Много ще се радвам и ако се разпишете в тази тема. Доскоро имаше проблем, който не позволяваше това, но той вече е отстранен.
Благодаря ви!
Related Posts with Thumbnails