Monday, 31 July 2006

Коментарите

Здравейте...

Пиша този блог, за да разкажа за игри, които те карат да мислиш и да чувстваш. Игри, които имат история, герои, или пък в тях има загадки и опасности... Игри, които в повечето случаи могат без колебание да бъдат наречени "изкуство".

Блогът е личен, и затова в него ще разказвам за онова, което аз лично най-много ценя. Но за да има този блог смисъл, някой трябва да го чете и да му се радва. Затова всеки ваш коментар е добре дошъл и ще ми покаже, че не се трудя напразно.

Много ще се радвам и ако се разпишете в тази тема. Доскоро имаше проблем, който не позволяваше това, но той вече е отстранен.
Благодаря ви!

10 comments:

Светла said...

Аз чета :) Хубави ревюта, макар че на онази игра с човечетата дори първото ниво не можах да мина :((((((( Явно няма да издържа теста на Менса и ще се окажа някъде в категорията на посредствените :/

Estranged said...

Онази игра с човечетата е една от най-трудните игри, които изобщо съм виждал през живота си (и по-трудна от това просто няма накъде да стане).

А "меренето" на интелигентността е много спорно, предвид, че предишният опит с разни ситуации в игрите и най-вече самоувереността са решаващи за това дали човек ще успее в нещо или не.

Ако искаш, мога да ти дам тънка (without spoilers) подсказка за играта (ако си решила да я минаваш) - обади се на ICQ или прати писмо в пощата ми (написани са в профила ми горе).

Също така ти благодаря, че четеш блога ми. Ти и Григор сте първите, които са казали добра дума за него. (Макар че Григор още не е писал тук). Благодаря ви!

Аз съм доста зает с работа... но непременно ще има статия за нова хубава игра в близките дни.

Sennin said...

Трябва да си призная, че Hapland-а и мен ме отказа, преди да отбележа някакъв съществен прогрес ( поне гръмнах едно от човечетата ;p Но пък то не е това целта... ).

Иначе, интересни игри и интересни статии. Проверявам от време на време :).

Estranged said...

Здравей, Sennin!

Върнах ти жеста и се разписах на твоя сайт :) Впрочем може да пишете и в другите теми и да коментирате игрите, интересно ми е какво мислите за тях.

Аз впрочем се чудя дали да не усвоя Wordpress и да зарежа ограничаващите ме формати на blogger (отгоре на всичко е много бъгав). Така ще мога да си слагам категории и да пиша за много други неща, освен за игри...

Estranged said...

Вече има HINTS за HAPLAND... Но са доста мъгляви и няма да последват по-ясни... :

HINTS

Светла said...

Между другото, надявам се че си се заредил с търпение по отношение на коментарите. Доколкото знам, минава средно около година преди някакъв необходим минимум хора да започнат да четат и коментират в блога ти.

Estranged said...

Така да бъде...
Хареса ли ти статията за Sanitarium? Не ми стигна времето да го оформя като картинки, може би по-късно тази седмица ще го оправя...

Светла said...

Да, много интересно звучи. Макар че такива игри, честно казано, ме влудяват и според мен е мазохизъм да се играе на тях ;D Когато бях на крайните нива на Америкън МакГий Алис (особено онова в което трябва да разбиеш часовника с ножа), децата с механичните мозъци така ме изнервяха, че си изключвах звука ;D Така или иначе, тези дни нямам време да играя нищо (освен невинни board-games) и съм се превърнала в един колекционер на игри, който само сваля и записва в очакване на времена, в които ще може и да си консумира колекцията.

Estranged said...

Всъщност за разлика от Alice (където за основа имаме сънища, абсурди и кошмари и екшън-ориентиран геймплей) основното нещо при Sanitarium не е психарията. Това е само един фон. Акцентът е положен съвсем другаде. Просто не мога да възприема играта като кошмарна, защото тя провокира преди всичко размисли и съпреживяване с проблемите на героите у мен.

А за времето... при желание човек винаги намира време... дори жертва съня си. Въпрос на приоритети :) Макар че аз започнах да живея в офиса, и многото пари не могат да оправдаят липсата на време за личен живот и игри.

Shekerev said...

Имаш коментарче с похвала за хубавките статии

Related Posts with Thumbnails