Вижте това филмче, всичко останало ще е просто преразказ:
Видяхте ли го? Като цяло за Limbo не се знае почти нищо, освен това, което виждате на картинките и във филмчето, към което ви давам път. Хората побързаха да сравнят играта с Another World, както заради геймплея, така и заради въздействащата атмосфера на изгубеност в този странен свят. Графичният стил е издържан в черно и бяло - явно тази тенденция е все по-често срещана (например наскоро гледах една френска компютърна анимация - Ренесанс - която впечатляваше именно по подобен начин с визуалния си стил.)
Limbo смайва и с динамичната си обстановка - въртящи се в реално време механизми и преобръщащи се помещения, променлива гравитация и т.н. Още по-смайващ е анимационния модел, който позволява на момченцето да се хързулва, захваща, набира и реагира адекватно на постоянно променящия се околен свят.
Искрено се надявам, че Limbo ще има разчупен и разклонен level design, иначе всички тези прекрасни идеи, вплетени в играта, ще са отишли напразно. Едно е сигурно: за тази година вече очаквам четири игри - Metronome, Portal, Drawn to be Alive и Limbo.
1 comment:
"(..) атмосфера на изгубеност в този странен свят. "
Напомня ми някак на чистото чувство, което изпитва всяко човешко същество, способно да добие от птичи поглед по-обхващаща представа за цялата картина на живота.
Всеки е крехък.
Тук това е по-ясно осезаемо, заради засиления контраст на много нива. От една страна това, че човечето е изградено от безкрайно по-уязвима материя в сравнение със зъбните колела.
От друга страна - материята, металът вдъхва чувство за стабилност и студенина. Пък всеко дете е топло късче живот. И последно - цветът, ч/б - контрасти.
Спомням си нещо, което веднъж беше казал относно крехкостта.:
В моменти на нестабилност усещането се засилва.
Post a Comment