Tomb Raider: Legend

Tomb Raider 7 има по-особена участ от предшествениците си. Тя беше изтръгната от досегашните й разработчици и поверена на съвсем нов екип - хората от Crystal Dynamics, които са известни с поредицата Soul Reaver. Единствено Тоби Гард - аниматорът / художникът / дизайнерът, който създаде Лара и напусна Core след първия TR, присъства в екипа като творчески консултант.

Резултатът е, че TR: Legend може да се хареса на много и различни играчи. Crystal Dynamics са запазили всички хубави неща (дори и дребни детайли) от миналите игри, но са ги доразвили и осъвременили. Единствено трудността на играта е по-ниска и напомня за новия принц на Персия (интересни, но интуитивни загадки, които не се разрешават с големи усилия).

Впрочем Prince of Persia и Tomb Raider са тясно свързани игри - те постоянно се крадат една друга, защото геймплеят им е много сходен. TR7 обаче въвежда някои неща, които все още липсват на нашия персийски приятел.

Физика

С помощта на куката си, Лара издърпва себе си и сала, върху който стои

Първото нещо, което прави тази игра съвременна, е наличието на "реалистичен" физичен модел. Игрите с реалистична физика обикновено се нуждаят от някакво средство, с което да манипулирате предметите. В Trespasser това е собствената ви ръка, в Half-Life 2 е гравитационната пушка, а в TR7 това е магнитна кука, която Лара може да закачи за всякакви метални предмети и да ги издърпа.

Новият физичен модел е вдъхновил по-реалистични загадки

Мога да заявя, че TR7 е първата игра, която обединява напълно реалистичната физика с акробатичните умения. Например докато се люлеете на въже, можете с инерцията на тялото си да бутнете колона, която, падайки, да задвижи колело от някакъв механизъм. Или, докато Лара се катери по вертикални синджири, се оказва, че това всъщност са топузи, които поради тежестта й се смъкват надолу. Като цяло идеята е била да не натискате бутони и ръчки, а да променяте околния свят с движенията на собственото си тяло.

В една ситуация от играта например пред мен имаше нещо като кран, от който виси въже. То беше прекалено далече, и кранът трябваше да се завърти, за да стигне въжето до мен. В друга игра би трябвало да потърся някаква ръчка, която да накара крана да се върти, докато тук просто го закачих с куката си и го издърпах до нужното положение. Люлеенето върху тръба или чисто и просто висенето от нея може да я премести, така че да напълни с гориво някаква машина и т.н. А задействането на древна машина може да доведе до колосални по размерите си промени в околния свят. Впрочем в храмовете доста загадки имат символично значение - например трябва да освободите статуя от оковите й, за да задвижите система от водни колела.

Блокиране на капани. Забавното е убедителния начин, по който къртите и завлачвате остриетата

Физиката се използва и за да подритвате малки предмети с крака - сандъци, футболни топки - каквото се сетите. Така веднъж ми се случи да подритна камък, който попадайки върху настилката в коридора пред мен задейства пропадащ под - и това ме предупреди за опасностите, очакващи ме нататък. Бутането на сандъци е издигнато до нови висоти - например с тях може да блокирате различни капани (смачкващи стени, остриета), при това по доста реалистичен начин - остриетата директно ги влачите или къртите от цепнатините им в стените. Изобщо, очакват ви приятни изненади.

Малко за акробатиките

С помощта на куката можете да взаимодействате с предмети, които не можете (или е опасно) да докосвате

Магнитната кука може да се използва не само за да придъпвате разни предмети към себе си, а и за да придърпвате себе си към други неща. Тя напомня за камшика на Индиана Джоунс - с нея може да се люлеете над пропасти, захващайки се за елементи от декора.

Лара и въжето

Движенията на Лара са запазени - гмуркането, салтата, докато стреля, дори хързулването по хлъзгави повърхности. Но са една идея по-гъвкави и по-свободно я управлявате (стандартното WASD + мишка). Crystal Dynamics обаче не се славят с добро пренасяне на конзолно управление върху компютър, така че някои копчета ще трябва да си настроите сами. Добавени са и доста нови акробатики, както и възможността да скачате настрани, нагоре и назад, докато висите от някой ръб. Причината Лара да може да скача, докато виси е тясно свързана със свободата, която имаме в Prince of Persia - способността да скачаме по всяко време помага да се комбинират по-лесно най-различни движения.

Лара се подготвя за страничен скок, докато виси върху тренировъчната стена

Ако тази й способност ви изглежда нереалистична, ще ви кажа, че тя е напълно възможна, просто е леко преувеличена (почти не съм се занимавал с катерене, но съм изпитал достатъчно, за да мога да го твърдя). По същия начин и задно салто след отвесно затичване по стена може да се извърши не само в света на принца на Персия. Но в тези две игри винаги е имало и нереалистични свръх-човешки движения, които точно заради това са забавни.

Лара се движи на ръце по хоризонтална тръба

Единственото нещо, което е било орязано, е свободното катерене по стени и тавани - най-вероятно защото би било твърде тромаво и няма как анимацията да стане по-бърза. За сметка на това то е заменено от други движения, които имат сходен ефект. Крайният резултат е, че ситуациите, в които висите над земята, са много динамични. Например захващате се за ледени висулки и скачате от висулка на висулка, докато те се откъртват, или пък се придвижвате встрани от ръб на ръб, а междувременно отгоре падат каменни отломки.

Лара е гушнала вертикална тръба

Лара все още може да се катери и по олуци, но някак си усещането не е същото като в TR6, който ме накара да се разхождам из София и да оглеждам всяка сграда за олук, по който може да бъде изкатерена. Може би защото олуците тук нямат толкова важна роля или не са толкова обемисти.
Внимавано е за детайла при самата игра - когато Лара виси и леко се залюлява, приготвяйки се за скок вдясно към друг ръб, от това в кой момент от люлеенето й скачате зависи колко добре ще се захванете за следващия ръб. Като цяло (понеже задълбах в детайли и това може би е объркало някои читатели) мога да кажа, че Лара се движи по-свободно и по-добре от преди, запазила е най-важните си способности и се е сдобила с нови.

Графика

Boulder Push, Boulder Dash

Първото, най-важно и най-смайващо нещо, което мога да изтъкна за графиката е, че това е първата игра (в историята на игрите въобще), в която след като влезе във вода, героинята не излиза суха! Трябва просто да го видите - кожата й е мокра, косата й е мокра, дори дрехите й са подгизнали. След около 10 минути изсъхват, но едновременно с това (ако много се търкаляте по земята или висите по разни стени) започвате да цапате лактите и колената си!

Ако оставите Лара за момент, тя прави разни неща (примерно оправя си колана или връзките на обувките), но интересното е, че те зависят от контекста на ситуацията, в която се намирате. Например ако допреди малко сте плували, тя се отърсва от водата, ако е студено, зъзне и т.н. Личи си, че е работено по анимацията, и да, (сигурен съм, че ви интересува), гърдите на Лара се поклащат при скачане или други динамични действия.

Тази картинка не е най-добрият пример (не се виждат реалистично осветените пори по кожата на Лара примерно), но все пак показва, че като включите опцията "next generation graphics", всяка повърхност в играта се сдобива с обем

Много хора недоволстват от новото лице на Лара, твърдят, че е прекалено глуповато или характерно за някоя красавица. Говорим само за лицето, не за анимациите, които много добре издават чувствата и мислите й. Проблемът намери своето обяснение, когато пуснах играта на максимални настройки на домашния си компютър (видеокарта GeForce 7600 GT). Лицето й и кожата й коренно се промениха (към по-добро). Качествата на графиката ще оцените само с хубава видеокарта (на компютъра в службата си изобщо не бях видял shader-ите, осветлението, текстурите, които създават много добро усещане за обем.) Благодарение на тях ще усетите всеки един материал, от който са изградени обектите в играта. Грапавините по камъните, бръчиците по кожата, нишките, които изграждат килима, цепнатините на лъснатия паркет - всички тези текстури са обемни и реалистично отразяват светлината. Просто няма разлика от действителността.

Въпреки всичката реалистична физика, нищо не може да се сравни с бутането на добрия стар кубичен сандък

За съжаление имам някои критики. Героинята няма много добро сцепление с околния свят. Например краката й застават на различна височина в зависимост от неравната повърхност, върху която са стъпили. Но това не винаги работи както трябва и понякога потъвате леко в декора. Такива дребни грешки има много (а в Prince of Persia подобни недоразумения не се срещат). Това е камък в градината на Тоби, който - парадоксално - се слави именно с това, че е един от първите аниматори, които са решили да не допускат подобни неща и искат героите им винаги да се сблъскват реалистично със средата около тях. За да избегна недоразумения, нека уточня, че анимацията и сблъсъците са добри, но не са достатъчно добри.

За графиката все пак мога да кажа още едно хубаво нещо и това са малките детайли, които са налице в нивата - листа, понесени от вятъра, насекоми... Върху вертикален прът, върху който ви предстои да се залюлеете, са кацнали птици, които се разлитат уплашено, щом подскочите към тях... такива неща оставят усещане за живот в света около вас.

Геймплей

Като си говорим за живот, това ми напомни, че Лара изследва изоставени руини и гробници. Уверявам ви, разходката сред някакво мъртво място не е приятно занимание - неслучайно инициативата за екскурзии в Чернобил се е провалила. Хората са напускали града след 15 минути, ужасени от тишината.

В случая обаче няма да сте сами - и то не само защото имате врагове, а и защото Лара поддържа постоянна радиовръзка с хората в имението си. И по-конкретно, с една hands-free слушалка общува с едно хакерче и един книжен плъх. Особено забавно е, когато те правят коментари за поредната й безразсъдна и рискована постъпка, а тя им отвръща да не приказват много, защото я разсейват и може да се пребие заради тях.

Имението на Лара крие много тайни

Самото имение е едно от нещата, които най-много ми харесаха в играта. Докато в други части на поредицата домът на Лара беше до голяма степен тренировъчен салон, в който заучаваме основните й движения, то в TR7 той представлява допълнително ниво, създадено за истинските почитатели на тази игра. В него има много тайници - и то съвсем не такива, които изискват рутинно претърсване. Просто мястото има разчупена структура и създава усещане за свобода. Имайте предвид, че докато не прочетете някои надписи, не се сдобиете с куката си или с нещо друго полезно, няма да можете да получите достъп до всяка тайна… Трябва и внимателно да мислите коя своя способност да използвате. Изобщо, това ниво е прекрасно и достатъчно сложно, та да могат и ветерани като мен да се порадват на по-оплетен level design.

Друго специфично нещо в TR7 са т.нар. интерактивни cut-сцени. Това са малки филмчета, в които Лара по ефектен начин прави неща, които принципно прави и по време на игра. Особеното в тези филмчета е това, че изходът им зависи от вас. Тази концепция всъщност е измислена преди около 20 години в играта Dragon's Lair. Например, във филмчето Лара прескача с мотора си пропаст. На екрана светва иконка, която подсказва, че трябва да натиснете бутона за куката. Ако го натиснете навреме, Лара скача от мотора, и с куката си се захваща за подпорите на липсващия мост. Ако не натиснете бутона, то филмчето продължава с това как Лара остава на мотора и се разбива заедно с него.

За съжаление PC версията на TR7 има недостатък в това отношение. При конзолите бутоните за скок, кука, стрелба и т.н. лесно се разпознават, защото върху самите бутони има символи. Например при Playstation върху бутона за скок има триъгълниче. Триъгълничето дискретно се показва на екрана, подканяйки ви да го натиснете. Алтернативата при PC-то би била нещо от рода на: натисни Ctrl, или натисни E, или натисни Q, или натисни Shift, но сами виждате, че тук нещата изглеждат доста по-изкуствено. За да избегнат този проблем, port team-a е решил играта само да те кара да натискаш стрелки, т.е. по-време на cut-sцената с мотора вместо бутона за клякане, трябва да натиснете стрелка надолу (и самата стрелка надолу се показва на екрана като символ). За мен това е в пъти по-лошо решение, което нарушава спойката между управлението в игра и управлението в cut-сцена. При все това интерактивните филмчета са добро попадение.

Екипировката на Лара е закачена по тялото й и можете да я видите като просто огледате колана й. Там се намират и гранатите, което ме навежда на мисълта какво би трябвало да се случи, когато Лара падне по гръб. Едно от интересните неща в екипировката е бинокълът, който освен с обичайните си функции може да служи и като средство за подсказки. Докато гледате, можете по свое желание да активирате скенер, който да ви покаже всички интерактивни обекти в околния свят (нещо като командата what is в старите куестове на Lucasfilm Games). Ако пък задържите сканирането върху даден предмет, ви се показва какво следва да направите с него (предметът се класифицира в една от четирите категории: трошлив обект, обект, който може да се премества, механизъм, и eксплозив). Въпреки полезната информация, която може да ви насочи, загадките трябва да си ги решите вие. При все това, както вече казах, те не са по-сложни от тези в последните POP игри.

Действието в TR7 се развива не само в храмове и сред природата, има и урбанистични, индустриални нива, както и някои необичайни, странни локации - вярвам, че всички вкусове ще бъдат задоволени. Нивата са интересни и в тях има много добри идеи. Но

Историята

е повърхностна, куха и има един типично американски привкус. Тя по банален начин разказва за това как Лара е загубила своите близки, и за миналото й като цяло. Всичко това е лишено от дълбочина и не се вживях (макар че като цяло историята ви надъхва да играете по-нататък, за да видите какво ще стане).

Егоцентрична и подла, Аманда е враг, срещу който бях нахъсан да се боря

Всъщност вече изгубих бройката за това колко пъти е пренаписвана биографията на Лара. Освен това сюжетът следва двата кино-филма (т.е. хората в имението й са тези от филмите, не очаквайте да видите симпатичния прегърбен китаец, който ви носеше чай). Но честно казано това няма значение, тази игра я играя за интелектуалното удоволствие, а не заради историята.

И все пак, за сравнение, историята на най-първия TR е смайваща (макар това да се разбира едва в последното му ниво). И ако има нещо, за което да похваля историята на TR7, то е в една малка прилика с първия TR: основният враг на Лара е друга жена. При това става дума за изключително егоцентрична кучка, която и като външен вид, и като поведение ми напомня за съвсем реални жени, с които съм си имал работа. Как да не й се радвам!

Битки

Не обичам състезания и битки. Искам загадки, мамка му!

От Crystal Dynamics осъзнават, че битките не са нещо важно за геймплея на ТR, но са ги направили доста ефектни. Лара все още ползва двата си пистолета и прави салта, докато стреля. Владее различни ръкопашни хватки, като подсечка, еленски скок, придърпва
враговете, които са далеч, с лепкавата "кука", дори владее леко забавяне на времето като принца и Мax Payne. Околният свят отчасти подлежи на разрушение и може да бъде използван в нейна полза по време на битка. Освен това има и преследвания с мотори, придружени с много стрелба, които разведряват след тежка задача.

За съжаление враговете са еднообразни и са там, просто защото трябва да ги има. Цяла армия от безлични клонинги, наета да стреля по вас. Освен това ИИ-то им е ужасно. Те не могат да ви преследват, защото не владеят вашите акробатични умения, а и защото просто никой не ги е научил да го правят. От системата за прицелване на Лара също съм недоволен.

Оценка

В играта има различни грешки, повечето от които вече споменах. Налице са както графични бъгове, така и други недомислици. Например има под-меню, в което може да гледате cut-сцените, но след като изгледате една cut-сцена, се връщате обратно в главното меню и трябва да си проправяте обратно път до списъка с филмчетата.

Въпреки това TR7 е качествена игра, която ще се хареса дори на хора, които са намирали предишните игри за трудни или неприятни. Като изключим някои грешки, TR7 притежава качеството на последните игри за принца на Персия, и дори издърпва летвата нагоре (заради включването на реалистична физика и редица други идеи, които отсъстват в поредицата за Принца). Играта ми хареса. Не се колебайте, в моята служба я играят дори хора, които не се интересуват (или не харесват) този тип игри.

Ядрото на тази статия е публикувано в списание Computer 05/2006