Thursday 24 August 2006

Messiah

Messiah донякъде прилича на поредицата Oddworld, за която вече ви разказах. И тук можете да се вселявате в телата на враговете, и тук се извършва геноцид, в който хората са само суровина. С това обаче приликите свършват, защото докато Ейб има за цел да спаси живота на приятелите си, Messiah спокойно може да се мери с Postal 2.

Играта е изпълнена с мизантропия, и някои ситуации напомнят за Postal 2.

Но поред. Започваме с историята. Боб е ангелче само на външен вид. Той е изпратен на Земята от Големия Шеф, за да “разчисти онези прецакани боклуци там долу”. За целта малкото паразитче може да се всели в тялото на всеки "грешник" и да прави с него каквото си поиска. И така, ангелчето Боб се заема с това да изтрие грешките на Господ.
Е, всъщност това не беше истинската история. Това беше текстът, който краси гърба на кутията с оригиналната игра. Но този текст, както и подзаглавието “Sex. Religion. Possesion. Death.” много добре изразяват същността на Messiah.

Пример. Можете да се вселите в тялото на танцьорка, да паднете отвисоко и да й строшите краката. След това, агонизирайки, със счупени крака, пълзите по улицата. Излизате от тялото й, вселявате се в минувач, и започвате с ботушите му да ритате трупа й. После вкарвате минувача в огън, подпалвате го и излизате от него, за да се "насладите" на гледката.
...
Тази игра се гаври не просто с човешкия живот, а със самата човешка същност. Защото можете да превърнете всекиго в кукла и да подчините волята му. За това са ви предоставени оправдания, разбира се. Работниците произвеждат танкове. Ченгетата служат на системата. Учените поддържат машини, които изсмукват енергия от човешките тела, а знанията им просто укрепват божествената мощ на господарите им. Проститутките, сводниците и клиентите им живеят в името на порочните удоволствия. Т.е. всички са виновни и "заслужават" наказание.
Проститутка и скитник. Те мислят, че Боб е безобидно дете-мутантче. Но грешат. :(
Тази уморена проститутка гледа телевизия.
Аз обаче твърдя, че никой в тая игра не е лош. Хората нямат избор – те или ще служат на системата, или ще умрат. Работниците поддържат установения ред, но с това те поддържат и града жив. С поялник в ръка поправят всички машини, включително и тези, които изхвърлят боклука. Освен това постоянно са дрогирани с пропаганда от сорта на “Ти градиш едно по-добро бъдеще”. Ченгетата пък пазят града от бившите бунтовници, които в момента са просто обезумели мутанти-канибали (chots), обитаващи канализацията. В интрото едно ченге обяснява на друго как закарало болната си майка до болницата, а след това обявява управниците за безумци. Освен това в тая игра всички се оплакват. “Болят ме краката” – жалват се проститутките. “Този проклет ден няма ли край” – ругаят работниците. Е, вие може да се погрижите денят да свърши за всички. Когато заплашите някого с оръжие, ще чуете молби от сорта на: “Моля те, имам семейство!”, “Недей! Аз съм добър работник! Ще работя още по-здраво!” Проститутките пък изтърсват: “Спокойно, човече, ще те обслужа безплатно!”

В света на Messiah много герои са доброжелателно настроени към вас. Дори и онези, които са склонни към насилие, няма да ви нападнат без сериозна и основателна причина. Но ако се държите неадекватно или заплашително, ще привлечете куршумите. Всички внимават за това дали не вършите нещо нередно. Какво значи “нередно”? Ами нередно е проститутка да пипа компютрите в атомна електроцентрала (не че ще има и знанията да направи нещо с тях, де). Нередно е учен да носи оръжие (охраната ще ви предупреди да го оставите на земята и ако не го сторите, ще ви нападне). И най-накрая, ако носите фанелка “ЦСКА”, а всички наоколо носят фанелки “Левски”, най-добре бързо да се “преоблечете”. Всъщност има значение дори пола ви (ако сте мъж, нямате достъп до женската тоалетна).


През по-голямата част от времето експлоатирате телата на други хора, използвайки ги като камуфлаж и броня.

Дори полът ви е от значение. Тази танцьорка няма достъп до мъжката тоалетна.

Загадките се въртят около това да се вселите в човек, който има нужния социален статус, за да бъде допуснат някъде. Освен тялото (и сетивата!), добивате и всичките му умения (бойни, компютърни, техничарски, “шофьорски”, танцувални, сексуални…). Това също ви помага да преодолеете някои препятствия. Впрочем, нека изясня нещо. В играта няма секс. Проститутките могат да се целуват, но Shiny по изумителен начин са придали на целувката порнографски привкус (клиентът я захвърля като нещо употребено и избърсва устата си). Интересното е, че докато се целувате, ангелчето преминава от тялото на единия в тялото на другия без охраната наоколо да разбере това. (Това е важно, защото ако ви видят, лошо ви се пише). Вашите жертви не са само хора. Може да се вселите дори в плъх и да минете през миша дупка.

Ако се вселите в командирка, ченгетата ще ви се подчиняват.
За съжаление, не може да им давате заповеди.
Коато не обитава чуждо тяло, Боб е крехък, жалък и беззащитен.

В Messiah представата “аз и другите” се сменя с огромна бързина. Аз се крия, а врагът ме дебне. Я чакай, аз съм дебнещия враг, а онзи там се крие! Над 80% от играта прекарвате в използване на чужди тела. (Най-малкото служат за камуфлаж и… броня). Телата са вашия дом, те са вашите ръце. Иначе само по себе си ангелчето може да прехвърча на малки разстояния, да пада бавно, да се носи по въздушна струя, създадена от вентилаторите, да се катери и да пълзи. Това е вдъхновило jump’n’run елемента в Messiah. Пълно е и с опасни неща като електричество, газ, огън, киселина, мелачки и много други. Те вредят не само на вас, а и на всички останали (!). Самите нива са фантастични – сложни и чудновати механизми се движат във фабриките, превозни средства летят високо между сградите. Плакати, реклами, телевизия и пропаганда допълват картинката.



В играта може да видите работещи машинарии и хора, вършещи своята работа.


Има немалко препятствия, които включват страданието и смъртта на други хора за преодоляването им.
(Тази ситуация не е от тях, но добре го илюстрира)

Ще напомня, има доста садистични загадки. Примерно трябва да пускате хора в боклукомелачка, за да се покатерите по изплютия от нея боклук до недостъпно място. Или като работник в защитен костюм пускате радиацията и избивате колегите и надзирателите си. Аз обаче, макар и с немалко усилия, успях да стигна до финала на играта, опазвайки дори и враговете си живи. Пряко или косвено съм причинил смъртта точно на три ченгета и двама учени (chot-ове не ги броя за хора). Освен това спасих нещастници, които по независещи от мен обстоятелства или по сценарий трябваше да бъдат постигнати от мъчителна смърт. Този ми подвиг беше възможен, защото играта е гъвкава, всяка ситуация може да бъде мината по много различни начини, включително и такива, за които авторите изобщо не са се досещали.
Във финалната битка със Сатаната и демончетата му обаче нямах избор. В нея и вие, и враговете се вселявате в хора, защото иначе нищо не може да вършите. Идеята е, че хората са “ръце”. Трябва да си набавите “ръце” и да отсечете “ръцете” на врага. Трябва и да унищожите безстопанствените “ръце”, за да не ги обсебят лошите и да ги използват срещу вас.
Jasper Kyd (композитор на музиката в Hitman и Messiah) притежава нощен клуб в играта. Впрочем самата музика (и диалогът в три от филмчета) липсва в пиратската версия на играта, затова си я купих оригинална.

Няколко думи за оръжията (най-безинтересното нещо за мен в една игра). Оръжието от Painkiller, което заковава враговете за стените, е откраднато от Messiah. Има и заслепяващи гранати, фантастична експлозия, която изкривява пространството, огнехвъргачки и много други. Някои късат глави и крайници. Можете дори да залепите бомба за някого и да я взривите, когато отиде при приятелите си. Имайте предвид, че ако оставите оръжие на земята, могат да ви го вземат.
Не знам защо са вложили толкова усилия в оръжията. Поради това, че исках да опазя живота на всички, почти не ги използвах.

Та така. От една страна, Messiah е ориентирана към хора, които обичат оригинални идеи и интересни загадки. От друга, тя е идеална за нихилисти, мизантропи, некрофили (или преведено на български, хора, които обичат смъртта и мразят човешкото).

Но гореспоменатите две групи рядко съвпадат. Аз нямаше да мина играта, ако нямах възможност, макар и трудно, да извърша нещата в нея моя си начин. Не мога да си представя и как апатичните, безразлични, зяпащи отегчено монитора user-и, които единствено смрадта на смърт може да изтръгне от скуката, могат да решат някоя от загадките в Messiah. Това обяснява и заслужения провал на тази иначе оригинална игра.

No comments:

Related Posts with Thumbnails