Limbo (preview)

Вижте това филмче, всичко останало ще е просто преразказ:



Видяхте ли го? Като цяло за Limbo не се знае почти нищо, освен това, което виждате на картинките и във филмчето, към което ви давам път. Хората побързаха да сравнят играта с Another World, както заради геймплея, така и заради въздействащата атмосфера на изгубеност в този странен свят. Графичният стил е издържан в черно и бяло - явно тази тенденция е все по-често срещана (например наскоро гледах една френска компютърна анимация - Ренесанс - която впечатляваше именно по подобен начин с визуалния си стил.)

Limbo смайва и с динамичната си обстановка - въртящи се в реално време механизми и преобръщащи се помещения, променлива гравитация и т.н. Още по-смайващ е анимационния модел, който позволява на момченцето да се хързулва, захваща, набира и реагира адекватно на постоянно променящия се околен свят.

Искрено се надявам, че Limbo ще има разчупен и разклонен level design, иначе всички тези прекрасни идеи, вплетени в играта, ще са отишли напразно. Едно е сигурно: за тази година вече очаквам четири игри - Metronome, Portal, Drawn to be Alive и Limbo.

Tomb Raider: Legend

Tomb Raider 7 има по-особена участ от предшествениците си. Тя беше изтръгната от досегашните й разработчици и поверена на съвсем нов екип - хората от Crystal Dynamics, които са известни с поредицата Soul Reaver. Единствено Тоби Гард - аниматорът / художникът / дизайнерът, който създаде Лара и напусна Core след първия TR, присъства в екипа като творчески консултант.

Резултатът е, че TR: Legend може да се хареса на много и различни играчи. Crystal Dynamics са запазили всички хубави неща (дори и дребни детайли) от миналите игри, но са ги доразвили и осъвременили. Единствено трудността на играта е по-ниска и напомня за новия принц на Персия (интересни, но интуитивни загадки, които не се разрешават с големи усилия).

Впрочем Prince of Persia и Tomb Raider са тясно свързани игри - те постоянно се крадат една друга, защото геймплеят им е много сходен. TR7 обаче въвежда някои неща, които все още липсват на нашия персийски приятел.

Физика

С помощта на куката си, Лара издърпва себе си и сала, върху който стои

Първото нещо, което прави тази игра съвременна, е наличието на "реалистичен" физичен модел. Игрите с реалистична физика обикновено се нуждаят от някакво средство, с което да манипулирате предметите. В Trespasser това е собствената ви ръка, в Half-Life 2 е гравитационната пушка, а в TR7 това е магнитна кука, която Лара може да закачи за всякакви метални предмети и да ги издърпа.

Новият физичен модел е вдъхновил по-реалистични загадки

Мога да заявя, че TR7 е първата игра, която обединява напълно реалистичната физика с акробатичните умения. Например докато се люлеете на въже, можете с инерцията на тялото си да бутнете колона, която, падайки, да задвижи колело от някакъв механизъм. Или, докато Лара се катери по вертикални синджири, се оказва, че това всъщност са топузи, които поради тежестта й се смъкват надолу. Като цяло идеята е била да не натискате бутони и ръчки, а да променяте околния свят с движенията на собственото си тяло.

В една ситуация от играта например пред мен имаше нещо като кран, от който виси въже. То беше прекалено далече, и кранът трябваше да се завърти, за да стигне въжето до мен. В друга игра би трябвало да потърся някаква ръчка, която да накара крана да се върти, докато тук просто го закачих с куката си и го издърпах до нужното положение. Люлеенето върху тръба или чисто и просто висенето от нея може да я премести, така че да напълни с гориво някаква машина и т.н. А задействането на древна машина може да доведе до колосални по размерите си промени в околния свят. Впрочем в храмовете доста загадки имат символично значение - например трябва да освободите статуя от оковите й, за да задвижите система от водни колела.

Блокиране на капани. Забавното е убедителния начин, по който къртите и завлачвате остриетата

Физиката се използва и за да подритвате малки предмети с крака - сандъци, футболни топки - каквото се сетите. Така веднъж ми се случи да подритна камък, който попадайки върху настилката в коридора пред мен задейства пропадащ под - и това ме предупреди за опасностите, очакващи ме нататък. Бутането на сандъци е издигнато до нови висоти - например с тях може да блокирате различни капани (смачкващи стени, остриета), при това по доста реалистичен начин - остриетата директно ги влачите или къртите от цепнатините им в стените. Изобщо, очакват ви приятни изненади.

Малко за акробатиките

С помощта на куката можете да взаимодействате с предмети, които не можете (или е опасно) да докосвате

Магнитната кука може да се използва не само за да придъпвате разни предмети към себе си, а и за да придърпвате себе си към други неща. Тя напомня за камшика на Индиана Джоунс - с нея може да се люлеете над пропасти, захващайки се за елементи от декора.

Лара и въжето

Движенията на Лара са запазени - гмуркането, салтата, докато стреля, дори хързулването по хлъзгави повърхности. Но са една идея по-гъвкави и по-свободно я управлявате (стандартното WASD + мишка). Crystal Dynamics обаче не се славят с добро пренасяне на конзолно управление върху компютър, така че някои копчета ще трябва да си настроите сами. Добавени са и доста нови акробатики, както и възможността да скачате настрани, нагоре и назад, докато висите от някой ръб. Причината Лара да може да скача, докато виси е тясно свързана със свободата, която имаме в Prince of Persia - способността да скачаме по всяко време помага да се комбинират по-лесно най-различни движения.

Лара се подготвя за страничен скок, докато виси върху тренировъчната стена

Ако тази й способност ви изглежда нереалистична, ще ви кажа, че тя е напълно възможна, просто е леко преувеличена (почти не съм се занимавал с катерене, но съм изпитал достатъчно, за да мога да го твърдя). По същия начин и задно салто след отвесно затичване по стена може да се извърши не само в света на принца на Персия. Но в тези две игри винаги е имало и нереалистични свръх-човешки движения, които точно заради това са забавни.

Лара се движи на ръце по хоризонтална тръба

Единственото нещо, което е било орязано, е свободното катерене по стени и тавани - най-вероятно защото би било твърде тромаво и няма как анимацията да стане по-бърза. За сметка на това то е заменено от други движения, които имат сходен ефект. Крайният резултат е, че ситуациите, в които висите над земята, са много динамични. Например захващате се за ледени висулки и скачате от висулка на висулка, докато те се откъртват, или пък се придвижвате встрани от ръб на ръб, а междувременно отгоре падат каменни отломки.

Лара е гушнала вертикална тръба

Лара все още може да се катери и по олуци, но някак си усещането не е същото като в TR6, който ме накара да се разхождам из София и да оглеждам всяка сграда за олук, по който може да бъде изкатерена. Може би защото олуците тук нямат толкова важна роля или не са толкова обемисти.
Внимавано е за детайла при самата игра - когато Лара виси и леко се залюлява, приготвяйки се за скок вдясно към друг ръб, от това в кой момент от люлеенето й скачате зависи колко добре ще се захванете за следващия ръб. Като цяло (понеже задълбах в детайли и това може би е объркало някои читатели) мога да кажа, че Лара се движи по-свободно и по-добре от преди, запазила е най-важните си способности и се е сдобила с нови.

Графика

Boulder Push, Boulder Dash

Първото, най-важно и най-смайващо нещо, което мога да изтъкна за графиката е, че това е първата игра (в историята на игрите въобще), в която след като влезе във вода, героинята не излиза суха! Трябва просто да го видите - кожата й е мокра, косата й е мокра, дори дрехите й са подгизнали. След около 10 минути изсъхват, но едновременно с това (ако много се търкаляте по земята или висите по разни стени) започвате да цапате лактите и колената си!

Ако оставите Лара за момент, тя прави разни неща (примерно оправя си колана или връзките на обувките), но интересното е, че те зависят от контекста на ситуацията, в която се намирате. Например ако допреди малко сте плували, тя се отърсва от водата, ако е студено, зъзне и т.н. Личи си, че е работено по анимацията, и да, (сигурен съм, че ви интересува), гърдите на Лара се поклащат при скачане или други динамични действия.

Тази картинка не е най-добрият пример (не се виждат реалистично осветените пори по кожата на Лара примерно), но все пак показва, че като включите опцията "next generation graphics", всяка повърхност в играта се сдобива с обем

Много хора недоволстват от новото лице на Лара, твърдят, че е прекалено глуповато или характерно за някоя красавица. Говорим само за лицето, не за анимациите, които много добре издават чувствата и мислите й. Проблемът намери своето обяснение, когато пуснах играта на максимални настройки на домашния си компютър (видеокарта GeForce 7600 GT). Лицето й и кожата й коренно се промениха (към по-добро). Качествата на графиката ще оцените само с хубава видеокарта (на компютъра в службата си изобщо не бях видял shader-ите, осветлението, текстурите, които създават много добро усещане за обем.) Благодарение на тях ще усетите всеки един материал, от който са изградени обектите в играта. Грапавините по камъните, бръчиците по кожата, нишките, които изграждат килима, цепнатините на лъснатия паркет - всички тези текстури са обемни и реалистично отразяват светлината. Просто няма разлика от действителността.

Въпреки всичката реалистична физика, нищо не може да се сравни с бутането на добрия стар кубичен сандък

За съжаление имам някои критики. Героинята няма много добро сцепление с околния свят. Например краката й застават на различна височина в зависимост от неравната повърхност, върху която са стъпили. Но това не винаги работи както трябва и понякога потъвате леко в декора. Такива дребни грешки има много (а в Prince of Persia подобни недоразумения не се срещат). Това е камък в градината на Тоби, който - парадоксално - се слави именно с това, че е един от първите аниматори, които са решили да не допускат подобни неща и искат героите им винаги да се сблъскват реалистично със средата около тях. За да избегна недоразумения, нека уточня, че анимацията и сблъсъците са добри, но не са достатъчно добри.

За графиката все пак мога да кажа още едно хубаво нещо и това са малките детайли, които са налице в нивата - листа, понесени от вятъра, насекоми... Върху вертикален прът, върху който ви предстои да се залюлеете, са кацнали птици, които се разлитат уплашено, щом подскочите към тях... такива неща оставят усещане за живот в света около вас.

Геймплей

Като си говорим за живот, това ми напомни, че Лара изследва изоставени руини и гробници. Уверявам ви, разходката сред някакво мъртво място не е приятно занимание - неслучайно инициативата за екскурзии в Чернобил се е провалила. Хората са напускали града след 15 минути, ужасени от тишината.

В случая обаче няма да сте сами - и то не само защото имате врагове, а и защото Лара поддържа постоянна радиовръзка с хората в имението си. И по-конкретно, с една hands-free слушалка общува с едно хакерче и един книжен плъх. Особено забавно е, когато те правят коментари за поредната й безразсъдна и рискована постъпка, а тя им отвръща да не приказват много, защото я разсейват и може да се пребие заради тях.

Имението на Лара крие много тайни

Самото имение е едно от нещата, които най-много ми харесаха в играта. Докато в други части на поредицата домът на Лара беше до голяма степен тренировъчен салон, в който заучаваме основните й движения, то в TR7 той представлява допълнително ниво, създадено за истинските почитатели на тази игра. В него има много тайници - и то съвсем не такива, които изискват рутинно претърсване. Просто мястото има разчупена структура и създава усещане за свобода. Имайте предвид, че докато не прочетете някои надписи, не се сдобиете с куката си или с нещо друго полезно, няма да можете да получите достъп до всяка тайна… Трябва и внимателно да мислите коя своя способност да използвате. Изобщо, това ниво е прекрасно и достатъчно сложно, та да могат и ветерани като мен да се порадват на по-оплетен level design.

Друго специфично нещо в TR7 са т.нар. интерактивни cut-сцени. Това са малки филмчета, в които Лара по ефектен начин прави неща, които принципно прави и по време на игра. Особеното в тези филмчета е това, че изходът им зависи от вас. Тази концепция всъщност е измислена преди около 20 години в играта Dragon's Lair. Например, във филмчето Лара прескача с мотора си пропаст. На екрана светва иконка, която подсказва, че трябва да натиснете бутона за куката. Ако го натиснете навреме, Лара скача от мотора, и с куката си се захваща за подпорите на липсващия мост. Ако не натиснете бутона, то филмчето продължава с това как Лара остава на мотора и се разбива заедно с него.

За съжаление PC версията на TR7 има недостатък в това отношение. При конзолите бутоните за скок, кука, стрелба и т.н. лесно се разпознават, защото върху самите бутони има символи. Например при Playstation върху бутона за скок има триъгълниче. Триъгълничето дискретно се показва на екрана, подканяйки ви да го натиснете. Алтернативата при PC-то би била нещо от рода на: натисни Ctrl, или натисни E, или натисни Q, или натисни Shift, но сами виждате, че тук нещата изглеждат доста по-изкуствено. За да избегнат този проблем, port team-a е решил играта само да те кара да натискаш стрелки, т.е. по-време на cut-sцената с мотора вместо бутона за клякане, трябва да натиснете стрелка надолу (и самата стрелка надолу се показва на екрана като символ). За мен това е в пъти по-лошо решение, което нарушава спойката между управлението в игра и управлението в cut-сцена. При все това интерактивните филмчета са добро попадение.

Екипировката на Лара е закачена по тялото й и можете да я видите като просто огледате колана й. Там се намират и гранатите, което ме навежда на мисълта какво би трябвало да се случи, когато Лара падне по гръб. Едно от интересните неща в екипировката е бинокълът, който освен с обичайните си функции може да служи и като средство за подсказки. Докато гледате, можете по свое желание да активирате скенер, който да ви покаже всички интерактивни обекти в околния свят (нещо като командата what is в старите куестове на Lucasfilm Games). Ако пък задържите сканирането върху даден предмет, ви се показва какво следва да направите с него (предметът се класифицира в една от четирите категории: трошлив обект, обект, който може да се премества, механизъм, и eксплозив). Въпреки полезната информация, която може да ви насочи, загадките трябва да си ги решите вие. При все това, както вече казах, те не са по-сложни от тези в последните POP игри.

Действието в TR7 се развива не само в храмове и сред природата, има и урбанистични, индустриални нива, както и някои необичайни, странни локации - вярвам, че всички вкусове ще бъдат задоволени. Нивата са интересни и в тях има много добри идеи. Но

Историята

е повърхностна, куха и има един типично американски привкус. Тя по банален начин разказва за това как Лара е загубила своите близки, и за миналото й като цяло. Всичко това е лишено от дълбочина и не се вживях (макар че като цяло историята ви надъхва да играете по-нататък, за да видите какво ще стане).

Егоцентрична и подла, Аманда е враг, срещу който бях нахъсан да се боря

Всъщност вече изгубих бройката за това колко пъти е пренаписвана биографията на Лара. Освен това сюжетът следва двата кино-филма (т.е. хората в имението й са тези от филмите, не очаквайте да видите симпатичния прегърбен китаец, който ви носеше чай). Но честно казано това няма значение, тази игра я играя за интелектуалното удоволствие, а не заради историята.

И все пак, за сравнение, историята на най-първия TR е смайваща (макар това да се разбира едва в последното му ниво). И ако има нещо, за което да похваля историята на TR7, то е в една малка прилика с първия TR: основният враг на Лара е друга жена. При това става дума за изключително егоцентрична кучка, която и като външен вид, и като поведение ми напомня за съвсем реални жени, с които съм си имал работа. Как да не й се радвам!

Битки

Не обичам състезания и битки. Искам загадки, мамка му!

От Crystal Dynamics осъзнават, че битките не са нещо важно за геймплея на ТR, но са ги направили доста ефектни. Лара все още ползва двата си пистолета и прави салта, докато стреля. Владее различни ръкопашни хватки, като подсечка, еленски скок, придърпва
враговете, които са далеч, с лепкавата "кука", дори владее леко забавяне на времето като принца и Мax Payne. Околният свят отчасти подлежи на разрушение и може да бъде използван в нейна полза по време на битка. Освен това има и преследвания с мотори, придружени с много стрелба, които разведряват след тежка задача.

За съжаление враговете са еднообразни и са там, просто защото трябва да ги има. Цяла армия от безлични клонинги, наета да стреля по вас. Освен това ИИ-то им е ужасно. Те не могат да ви преследват, защото не владеят вашите акробатични умения, а и защото просто никой не ги е научил да го правят. От системата за прицелване на Лара също съм недоволен.

Оценка

В играта има различни грешки, повечето от които вече споменах. Налице са както графични бъгове, така и други недомислици. Например има под-меню, в което може да гледате cut-сцените, но след като изгледате една cut-сцена, се връщате обратно в главното меню и трябва да си проправяте обратно път до списъка с филмчетата.

Въпреки това TR7 е качествена игра, която ще се хареса дори на хора, които са намирали предишните игри за трудни или неприятни. Като изключим някои грешки, TR7 притежава качеството на последните игри за принца на Персия, и дори издърпва летвата нагоре (заради включването на реалистична физика и редица други идеи, които отсъстват в поредицата за Принца). Играта ми хареса. Не се колебайте, в моята служба я играят дори хора, които не се интересуват (или не харесват) този тип игри.

Ядрото на тази статия е публикувано в списание Computer 05/2006

Новогодишни игри

Какво да играем днес, на Нова Година?

Две предложения:

Дядо мраз в беда 2:

http://www.mofunzone.com/download_games/santa_claus_2_in_trouble_again.shtml

И да украсим елхата с новогодишния GROW:

http://www.eyezmaze.com/grow/tree/index.html

Ще успеете ли да направите така, че всяко парченце украса да порасне и да се развие докрай?

ENJOY!

P.S. И извинявайте, че не писах толкова време. Скоро (следващата гадина) ще има масивно включване.

Web Comics: Dull Comic & SinFest

Пет часа през нощта (то вече е сутрин май) и пиша, а утре съм на работа... Вижте какви жертви правя за вас... (Това е лъжа, разбира се, с цел да ви накара да се почувствате длъжници... не й се връзвайте).

Та сериозно... взех решение да поразширя малко тематиката на блога. Принципно бъгавият blogger освен всичките си бъгове и проблеми ме и ограничава по отношение на изложението, а Wordpress - лесен, нелесен, няма да го науча, докато не ми опрат ножа - мързелът не мори, ми мъчи, е казал народът. Но какво пък - въпреки, че нямам спретнати категории, защо да не пиша за комикси, филми и книги?

Dull Comic

Dull Comic е българска история в картинки, създадена от Атанас Ласков (Sennin). Неговият “комикс” с нещо напомня за книгите на Пратчет. Става дума за нестандартно фентъзи, изпълнено с хумор и интересни идеи.

Главните герои са едно момче, което се изявява като изобретател, и две нахални момичета, които отвличат кораба му, за да избягат от мястото, в което живеят. Комиксът сякаш е правен за деца, доста е лек за възприемане, но под повърхността му са скрити много готини социални и философски проблеми.

Историята започва със сътворението на Света. Много ми хареса иронията и пародирането на религията в пролога (а и по-нататък). Забавен е начинът, по който Вездесъщият Безплътен замазва гафовете си, както и неговото безразличие към собственото му творение.

Хареса ми и изолираният свят, в който живеят героите - всички си стоят вкъщи по време на дъжд и се подчиняват на жриците на Вездесъщия Безплътен. Забранени са разни "излишни" въпроси, съмнения, размишления и криввания от правия път.


От Disclaimer-а може да видите, че авторът подхожда със самоирония към своята творба, така че ако Dull Comic не ви хареса, трябва да се сърдите на мен, а не на него. Към историята всяка високосна година се добавя по една нова страница (но само ако авторът е на кеф), и като съм почнал с недостатъците - покрай новия дизайн на сайта беше поорязан вече съществуващ текст и картинки. Това не променя факта, че аз лично бих се радвал да подпомогна издаването на този шедьовър в книжка. След няколко месеца ще видим дали ще се отвори възможност да осигуря издаването й.

SinFest

Как да не се влюбя в комикс, в който главните герои са бог и дявола, момчето и момичето, и кучето и котката?
Хайде поред - отзад напред.

Pooch & Percy
Pooch е типично куче - емоционално, глупаво, и безкрайно предано на Господаря, който е малко божество за него. Котката Percy пък е коварна, потайна и дори гальовността й е част от манипулативните й планове. Тези двамата много ме забавляват.

Слик & Monique -

ами сексът за мен винаги е бил пример за това колко лош дизайнер е Господ. Та тука има повод да се посмеем с някои така характерни недостатъци на момчетата и момичетата - например Monique е нарцистична и обича да пазарува, а Слик е сексуален маниак и се стреми да проявява чувствителността на пън. Всъщност те двамата са големи симпатяги - пеят, пишат, разсъждават, и съм сигурен, че ще ги заобичате. Отгоре на всичко са и "най-добри приятели", т.е. и двамата си нямат гаджета, близки са си, постоянно се мъкнат заедно, но пазят дистанция един от друг. Слик така й не може да очарова Monique, донякъде защото не би признал истинските си чувства към нея (макар че постоянно я подкача на сексуална тематика)...

Гледай сега как скапах всичко с това описание. Дори и за характерите им създадох погрешна представа. Трябва сами да видите каква невероятна ирония и забава с нещата от живота цари във почти всеки епизод с тяхно участие.

И накрая, Господ и Дявола.
Тука вече ще се поуча от грешката си - никакви анализи и преразкази, направо малко спойлери...

Господ е нахлузил на ръката си кукла на Дявола и се прави на него (за да му се подиграва, той често си прави куклен театър, за да се подиграва на героите). Наблизо минава Китайският дракон (той символизира източните религии). Драконът казва на Дявола - кукла, цитирам по памет:

"You know, just between you and me, you're important. God needs you. Without you the whole thing would fall apart. You are the Yinn to his Yang. The Shiva to his Brahma."

Куклата на Дявола (управлявана от Бог):
"That's just some crazy eastern talk that I don't understand. I'm just a punk-ass bitch."

Драконът:
"Yes... but a VITAL punk-ass bitch!"

Айде пак, и тука се провалих с описанието... Просто разгледайте архива - вероятността да попаднете на нещо готино точно за вас е сравнително висока... Аз съм изумен от продуктивността на Tatsuya Ishida, на това, че толкова години за всеки ден е успял да измисли нещо, което да ме накара да се замисля или да се засмея.

Metronome

Преди да кажа каквото и да било:



Вижте това филмче - но го вижте СЪС ЗВУК и може да си спестите всичките ми приказки по-надолу. Вижте и ЧУЙТЕ този мрачен, странен свят на механизирана експлоатация, в който нещо изначално, нещо много надълбоко не е наред. Как да не се развълнувам от това какво ме очаква в него?

Но това филмче е с много лошо качество, затова най-добре свалете по-добра (евентуално) версия оттук.


А сега - приказките.

Metronome има доста необичаен замисъл. В нея трябва да записвате звуци, които героят чува по време на игра и да ги използвате по най-различни начини. Например с приятна, увличаща мелодия може да промените настроението и поведението на героите в играта. Шумовете могат да плашат, заблуждават или успокояват враговете ви. Звукът е и ключ за решаването на загадки. Ако запишете нечий глас, може да успеете да излъжете гласова ключалка. (Много устройства за разпознаване на личността в града работят на този принцип. Например, пътниците имат “гласови билети”). Друг пример за загадка е да запишете нечий разговор, който по-късно да използвате като компромат.

Ако не можете да намерите някакъв звук, може да си го създадете сами. Например може да търкулнете боклукчийска кофа надолу по стълбище, създавайки ужасен шум. Или да ядосате някого, той да ви се разкрещи и вие да запишете крясъците му.

След това може да се вживеете в ролята на тон-режисьор. Звуците могат да бъдат редактирани. Ако запишете как малко кученце лае и забавите звука, ще получите чудовищен лай. После само остава да изплашите някого с него. Редактираният звук може и да разрушава – може да счупи стъклата на прозорците, да нарани врагове и дори да събори цяла сграда.

Нашето момче се крие от механизиран стражар??!

В играта има и малки същества, наречени Metrognomes. Те може и някога да са били хора. Сега обаче са лишени от душа кукли, които приличат на Пинокио. Metrognomes са нещо средно между зомбита и роботчета и вършат черна работа. Може чрез подходящи звуци да ги накарате да свършат проста задача. Например да преместят предмет. Или пък самоубийствено да се хвърлят сред зъбни колела, по този начин задръствайки някаква машина.

А това какво е? Метрогномче върши черна работа?

Историята в Metronome избягва cut-сцените, и ще се разкрива по време на самия геймплей. За това ще помагат и разговорите с различни персонажи. Действието в играта се развива в мрачен град, населен с хора, странни роботи и същества. Машините имат много зъбни колела и използват въглища, изобщо технологиите напомнят за 19. век. Макар че голяма част от града в началото е недостъпен, сте свободни да изследвате виещите се улички, наклонените покриви и пренаселените апартаменти.

Но какъв е този град? Кой сте вие? Всъщност точно на тези въпроси ще трябва да си отговорите по време на играта. Героят среща момиче, наречено Нова. Тя го кара да се усъмни във всичко. Да се запита за това какъв е смисълът на живота в това място. Каква е целта на самия град? Към какво е насочен целият робски труд, който всички са принудени да извършват? И най-накрая – дали градът е истински? Какво всъщност представлява Корпорацията, която го притежава? И какво всъщност са жителите му, един от които е самият той?

щракни на картинката, няма да заболи!!
само ще я видиш в истинската й големина!!

Играта има доста стилна графика. Тя с нещо ми напомня за триизмерния куест Normality, в който също ставаше дума за антиутопичен свят, в който системата държи всички. Светът е изобразен по шантав и интересен начин, и сякаш е излязъл от страниците на комикс. Много ми харесаха самоходните камери (стил 19-ти век), които следят героя.

Историята все още е забулена в тайна. Ако имам някакви притеснения, те са свързани именно с някои нелогични (клонящи към мистика) елементи в нея. Чуйте само! Поробени от корпорацията деца, на които са откраднати душите, се превръщат в бездушни метрогномчета (вж. по-горе). Същите тези души се използват, за да движат механизираните полицаи. Освен това корпорацията притежава машина, която създава, цитирам, “идеи за светове”. Какво трябва да значи това? (Проблемът не е в лош превод или оскъдна информация, просто навсякъде срещам този абсурд). Макар че ако търся смисъл в тези изречения, мога да заложа на това, че играта ще е по-ирационална версия на Матрицата + разказ за експлоатация и опредметяване на хората в стил Oddworld.

Картинката казва:
"Щракни ме, за да ме видиш в по-голям размер, бибипец!!"

Вярвам, че това ще бъде една от малкото игри, които ще осмислят живота ми като играч през следващата година.

Within a Deep Forest

В далечното бъдеще ужасна война е разрушила света такъв, какъвто го познаваме. Доктор Клише иска да отърве хората от проблемите им и да ги спаси от страданието им. Той възнамерява да реши задачата, като изтрие условието, т.е. като прати назад във времето бомба, която да заличи живота от лицето на земята.

Историята по-нататък е представена шеговито и губи мрачните си краски. И така, досега доктор Клише е направил два опита да създаде Бомбата, която ще замрази целия свят и ще покрие всичко с лед. Първият опит бил пълен провал, и резултатът от него бил една жива, енергична бяла топка, която изхвърчала нанякъде, та се не видяла. Вторият опит обаче се оказал успешен. Светът е в смъртна опасност... (И е по-добре да го вземете насериозно... Към края на играта дори посещавате бъдещето и когато видите гората, в която сте прекарали толкова време, и всичките й обитатели оковани в ледена прегръдка... тогава в тази замразена пустош ще ви се “смръзне” усмивката...) Кой, мислите, може да предотврати фаталното събитие? По абсурдно стечение на обстоятелствата, това е именно живата топка, която вече споменахме, и чиято роля поемате.
И така, Within a Deep Forest е малко логическo приключение, чийто главен герой е топче. Играта всъщност комбинира в себе си геймплея на две други игри, в които главните герои са топчета – Frozen Fruit Frenzy и Ballance. Те са оставили в мен само добри спомени. Нека да спомена накратко за какво става въпрос в тях.

В триизмерната, използваща съвременен физичен модел Ballance вие можехте да променяте материала, от който сте изградени – хартия, дърво или скала. Ето така като объл камък тежахте много и мостовете се срутваха под тежестта ви, а като лека смачкана хартиена топка се реехте по въздушни течения. Освен успокояваща атмосфера Ballance излъчваше философско послание - само с поддържане на баланса между формите си можехте да решите проблемите, без да пропаднете в бездната. В двумерната, безплатна Frozen Fruit Frenzy загадките пък идваха от пъстротата на околния свят. В FFF променяхте своя цвят – ако сте червени, например, може да преодолявате червени препятствия и да умирате от червени опасности (но не и от зелени например).

Та, както вече казах, Within a Deep Forest обединява геймплея на тези две заглавия, но добавя и нещо от себе си. Действието се развива в един цялостен свят (гора), в която топчето първоначално попада. В гората има проходи към други абсурдни светове (извънземен, природен, абстрактно - компютърен, кристална пещера, лунна фабрика за извличане на кашкавал и какви ли не други безумия). За да стигнете до тези чудати и забавни светове обаче, трябва първо да се сдобиете с нови форми за своята топка (за тях ще ви разкажа след малко).
Освен усещането за цялостна, свързваща другите нива гора, друг специфичен белег, който мога да посоча в WADF е, че тя е населена със странни създания. Вашето „общуване” със съществата в игрите в обичайния случай се свежда до споделяне на взаимния интерес да си видите сметката. Е, в Within a Deep Forest нещата стоят по-различно. Обитателите на света или са неутрални (вършат си своята работа), или ви помагат с различни съвети и информация... или дори ви дават нови материали за топчестото ви тяло. Тази дружелюбна атмосфера създава едно специфично усещане в играта. За да бъда напълно точен, трябва да спомена, че макар и много рядко, все пак има и същества, които не ви мислят доброто. Но те се открояват като изключения (и тогава просто трябва, без насилие, да се пазите от тях). А дори и в тези случаи може да примамите някои от тях да свършат нещо във ваша полза (да натиснат, отворят нещо и т.н.)
Нека сега да кажа малко повече за специфичните форми на вашето топче. Стъкленото топче по специфичен начин реагира на светлина (как, установете сами), но неговият недостатък е в това, че се троши, когато се блъсне в нещо с малко по-висока скорост. Металната ви форма пък е тежка (а тежките и леките предмети реагират различно на ветровитите зони в играта). Изобщо, разполагате с непознати в света на Ballance материали (желе, гума и т.н.), макар че не всички материали са интересни. Някои от тях са просто „ъпгрейд” (карат топката да скача по-високо, макар че така тя по-опасно рикошира от стените).

Друго интересно нещо в играта са илюзорните, абстрактни нива, в които правилата напомнят за Frozen Fruits. Там не материалът, а цветът на вашето топче е от значение. Ето така в плетеница от разноцветни „подове” и „стени” трябва да определите кой е реалният и кой не... или пък без да виждате помещението, в което сте, наблюдавайки само огледален негов образ от другата страна, трябва да си проправите път.

Разнообразието, историята, хуморът, разчупеният и логичен дизайн на околния свят бавно, но сигурно ме спечелиха. Искрено ви препоръчвам WADF. Тя е безплатна, и може да си я свалите от сайта на създателя й - Nifflas. Но за да я минете, ви трябват упоритост (изразходих много викове и псувни, докато стигна до края), а също и немалко пространствено и логическо мислене. Ако търсите алтернатива, Ballance е по-балансиран, а Frozen Fruit Frenzy - по-вкусен, така че може да опитате и тях.


Ядрото на статията е публикувано в списание Computer 7/8 2006

Another World: Collector's Edition

Another World (известен още като Out of this World) се появява през 1991-ва. Този шедьовър е проектиран, програмиран, анимиран и нарисуван от един-единствен човек - французинът Eric Chahi, чиито многостранни умения и интереси ми напомнят за Леонардо да Винчи.

Главният герой в AW е учен, който при провален експеримент за ускорение на частици се озовава в друг свят. След борба с враждебната природа бива хванат от местните и хвърлен в затвора. Оказва се, че е попаднал на планета, която е окована от някакъв диктаторски режим (който не знам защо ми навява асоциации с исляма – дали заради архитектурата, харемите или нещо друго). Нашият човек успява да се освободи от висящата клетка и да избяга заедно с един чуждоземен съкилийник.
И така, сценарият ви дарява с управляван от компютъра приятел, с който взаимно си помагате по време на цялата игра (идея, която по-късно се използва в игри като ICO, Prince of Persia: Sands of Time, Beyond Good and Evil и Galleon). До самия край вие зависите един от друг и всеки от вас осигурява свободата и живота на другия.

Трябва да спася заловения си приятел. Аз съм в задния слой на картинката.

Какво ще се случи, ако освободя зверовете от клетките им?

Освен това AW е страшно интерактивна (например пресушавате едно място, за да напълните с вода друго, така че, плувайки, да го прекосите – по-късно виждаме такъв тип пространствени загадки в игри като Tomb Raider).
Всяка ситуация в AW е уникална. Съществата и враговете също имат интересно (макар и скриптирано) поведение. Някои пазачи могат просто да бъдат заплашени с оръжие; също така можете чрез хитра измама да накарате враговете да свършат нещо във ваша полза! В други случаи може да използвате “хранителната верига” на зверовете в играта, за да не станете вие тяхна плячка. Светът около вас е убедителен, а не просто част от някакво ниво.

Аз хубаво си скачам по сталактитите, но какво ще правя с месоядното растение, което виси от тавана?

AW няма tutorial, затова ще си позволя да ви кажа малко повече за управлението. Ако задържите спусъка на вашия лазерен пистолет, той ще създаде около вас защитно поле; ако го задържите още повече, ще произведе мощен лъч, който разрушава защитни полета. Този деструктивен лъч разрушава и големи части от декора – което може да ви помогне (представете си – ако съборите скала, или откъртите сталагмит, каква мощна промяна върху нивото може да бъде това).

Спокойно, нищо страшно не се случва. Просто си презареждам оръжието в тази стая.

Новото издание (2006)
AW e една от първите игри с векторна графика (графика, използваща геометрични фигури, които могат и да създадат и илюзия за триизмерност). Нещо като flash игрите днес, но създадено от нулата преди 16 години. Именно тази иновативна за времето си технология е дала възможност да бъдат реализирани подобните на филм анимации и уникалната интерактивност на играта. И да ги събере в един мегабайт.
Също така благодарение на векторната графика не е проблем играта без прерисуване да бъде преиздадена в най-различни разделителни способности – оригиналната AW вървеше на 320 * 240, докато в настройките на тази “осъвременена версия” може да зададете дори 1024 * 1678!
Във висока резолюция играта изглежда много по-добре, макар че някои дребни не-векторни детайли (например настръхващата от статично електричество коса на героя, реализирана чрез пиксели) не съвпадат съвсем с гладкостта на всичко останало.
Има възможност да пуснете и нови, по-детайлни декори, но на мен тя не ми се нрави. Още помня как игри като Maniac Mansion, Imogen и Digger се сдобиха с “VGA” версия. Тези версии изглеждаха много по-грозно от оригиналните (за по-лоши монитори) версии, защото в тях имаше по-малко професионализъм и усет към детайла. И защото изобщо не съвпадаха със стила на оригинала (чрез малко пиксели да се пресъздаде материалността на нещо).
В конкретния случай с Another World, новите фонове също не се връзват със стила на играта (те са реализирани чрез растерна, а не чрез векторна графика), и именно заради това си карах със старите – макар и по-бедни на цветове, според мен са по-стилни.
В геймплея са оправени някои бъгове, някои изнервящо трудни ситуации са малко по-лесни, и местата, на които се появявате след смърт, са разположени по-нагъсто. Промените са към по-добро и не изменят цялостната трудност на играта. Загадките и нивата са си същите – ще има да им се чудите, ако ги виждате за първи път.
В заключение, новото издание на AW ме зарадва и искрено ви го препоръчвам.

Ядрото на тази статия е публикувано в списание Computer 10/2006